Ти луда ли си?! Толкова ли искаш шумно да се изложиш? Не си ли чувала, че съвременната младеж мисли само за наркотици и секс?!” – така ме “насърчиха” почти всички мои познати, с които споделих намерението си да организирам конкурс сред учениците от средния курс за написване на съвременна българска приказка.

Честно казано, ама много се радвам (бих дори поскачала на един крак от щастие!), че сега те промениха мнението си. Всички до един! При това го промениха чак до другата крайност: “Твоите автори ще ни комплексират – стига си говорила за тях!”

Мога разбира се, да си позволя да помълча и да не разказвам за нашите съвременни български деца... Да не говоря и за това, което са написали, защото “Книга за приказките” вече я има.

Всеки, който пожелае, може да я прочете и да се убеди лично, че настоящето ни не е безнадеждно, че децата до нас вече градят едно бъдеще, не винаги разбираемо за нас – “големите”, бъдеще, в което те вече живеят.

И може би ние, които днес управляваме съдбата на България, ако много поискаме и, ако много се постараем да погледнем на света, на Родината си и на самите себе си по един по-любопитен, по-весел, по-доброжелателен начин, то сигурно ще успеем да открием своето място в бъдещето, в което ще бъде приятно и интересно да живеем заедно с тях – нашите собствени деца, нашето единствено възможно утре.

Хайде да тръгваме! Каня ви на едно изключително пътешествие, което ще ви промени... Обещавам!
Миглена

Представям ви:

Адриана Бригова

Тя е родена на 14 януари 1988 година в с. Тръстеник, Русенско и учи в русенската професионална гимназия по икономика и управление “Елиас Канети”. В 8-ми клас изведнъж и съвсем неочаквано за всички свои близки, се влюбила в литературата. Понастоящем любимите й предмети са няколко: история, литература, математика и философия.
Няма братя и сестри. Родителите й са държавни служители и, като повечето съвременни родители, са много заети. Тъй като Ади често участва в олимпиади извън Русе, леля й я придружава навсякъде. Харесва семейството си, заради неговата сплотеност.
За съжаление, няма толкова време за приятелите си, колкото би искала да им отдели. Позволява си да излиза с тях само в събота вечер. Мечтата й е да завърши право в СУ “Климент Охридски” и международни икономически отношения и, за да осъществи мечтата си, й се налага много да работи.
Когато научила, че Комисията е одобрила нейната приказка и тя ще бъде включена в сборника, Ади най-напред се похвалила на семейството и учителите си. Учителите в нейната гимназия силно се интересуват от успехите на учениците си и, затова Ади побързала да ги зарадва.
Адриана е участвала и в други литературни конкурси. В конкурса “Искри” на програма “Христо Ботев” в националното радио е заела първо място със свое стихотворение и второ място в “Смешна автобиография”. Участвала е и в конкурси на Министерството на образованието.
Това е накратко за нея. Мисля, че много повече можем да научим за душата и възгледите й за живота от приказката, която е написала...Тримата братя
Чака ли България своя момък, който да я освободи от триглавата ламя... Май все още го чака. Чака го доста отдавна и някак пасивно обречено.

Дали пък вече не е време да потърсим в сърцето си красивото наше момиче, което сме нарекли Любов и, защитавайки го, сами да се справим с ламята в душата си, която толкова болезнено ни хапе. Може би трябва първо да отидем на училище за феи заедно с

Вася Иванова

Докато траеше конкурса и Комисията четеше и оценяваше 287-те приказки, които получихме, Вася Иванова завърши софийското училище с разширено изучаване на чужди езици “Проф. Иван Шишманов” и кандидатства в СУ “Св. Климент Охридски”. Вече е студентка по специалността “Скандивистика”.
С писане на разкази Вася се занимава от време навреме, когато почувства необходимост. В училище любим предмет й е бил английският език. Има сестра-близначка, която следва английска филология, и доста по-голям брат. Майка й работи в Националния статистически институт, а баща й – в строителна фирма.
Приятелите на Вася са много, различни са като хора и са от цялата страна.
Мечтае да обиколи света и да се реализира като специалист, работейки в Дания.
За конкурса, обявен от “Искрено и лично” Вася научила от сайта на бТВ. Решила да участва, тъй като много обича приказките. Най-любими са й “Дивите лебеди” на Х. К. Андерсен. В началото не повярвала, виждайки името си сред одобрените и решила, че е станала грешка. Проверила и споделила първо с майка си и сестра си, на които има най-голямо доверие.
Вася е родена на 10 май 1986 година.
В конкурса на ТВ предаването “Искрено и лично” тя участва с “Училище за феи”

Мислили ли сте, скъпи родители, как нашите деца възприемат, как оцеляват в света, който сме им организирали. Техният малък свят, в който, също като в нашия, има толкова много несправедливости...

Как успяват нашите малки елфи и феи да запазят верността към доброто в сърчицата си и да продължават да стоплят душите ни, да ни правят щастливи, подарявайки ни вечер поредната целувка за лека нощ, която ние не винаги забелязваме.

Колко ли пъти през деня те се заричат да не приличат на нас...

Колко ли пъти си обещават някога, когато пораснат и станат силни и големи, да успеят да се преборят за добротата, уважението и обичта на своите деца...

Да успеят да променят света и да го направят по-светъл.

Наказанието за нас, не винаги успяващите, бързащите и любопитни родители, е тяхното отчуждаване...

Иска ми се да вярвам, че е права

Велика Янкова

и, ако наказанието бъде качествено осмислено, то може да се превърне в награда...
И така време е да се запознаете с Велика и да прочетете нейната приказка “Как наказанието стана награда”.
Велика Янкова е родена на 2 октомври 1991 година в Чепеларе и учи в чепеларското СОУ “Васил Дечев”. Любимите й предмети са история и биология. Разкази и стихотворения не пише въобще – с литература се занимава само спонтанно.
Майка й била учителка, но се отказала от професията си, тъй като честите промени в образователната ни система я изнервяли. Бащата на Велика е лесовъд. Има сестра, която е по-малка от нея с две години и с която спорят за всичко, тъй като абсолютно по всички въпроси са на различно мнение.
Велика иска да стане архитект или адвокат. Мечтае да учи във Филаделфия, САЩ. Мечтата й е резултат от четене на исторически книги за Америка и филми по въпроса.
Велика има двама най-добри приятели – Петьо, с когото ги свързва Хари Потър и Полина, с която седят заедно на един чин. Вили много обича да танцува. Играе народни танци в Ансамбъла за народни танци – гр. Чепеларе.
За конкурса на “Искрено и лично” е научила от самото предаване и дълго мислила дали да участва. Майка й от време на време я подсещала. Когато крайният срок застрашително се приближил, Велика вече била готова с приказката за лошото момче, наказано да чува мислите на хората...
И на други деца родителите, разбирайки за някое благородно дело, участват с дарения. Сигурно, защото вече се убедиха, че в нашия високотехнологичен свят всички сме свързани и, когато на някого не му е добре, няма как това да не се отрази на семейството ти и на близките хора, които обичаш...

Подгответе се за приказката, посветена на времето, промените и всеобщото желание да заобиколиш отговорността...

Денка Колева

сериозно се занимава с литература от една година. Любимите й предмети в училище са история и литература. Денка учи във Втора английска гимназия “Томас Джеферсън” в София.
Родителите й са от Добрич, но от дълги години живеят в гр. Нови Искър. Бащата на Денка е бивш военен, сега работи в гражданската авиация. Майка й е химик. Денка има брат, който учи в Националната природо-математическа гимназия.
Денка има много приятели. Най-добрата й приятелка в училище чете всичко, написано от нея. Взаимно се окуражават и подкрепят.
Дени има много мечти, но те, според нея, не са свързани с големи неща. Най-голямата й лична мечта е да има собствена книжарница.
За конкурса научила от самото предаване, но не се решила да участва веднага. След около седмица майка й я “навила” да участва.
След като разбрала за победата си в конкурса на “Искрено и лично” в дирекцията на училището, още в коридора възторжено споделила новината с първия срещнат ученик.
Денка има доверие на всички хора, но най-много вярва на майка си. родена е на 7 април 1989 година.
Познато, нали? На кого не му се е искало да върне времето и да пропусне неприятностите. И колко малко са хората, които навреме разбират, че не можеш да оправиш една грешка с друга, а трябва да се научиш смело да посрещаш последствията, помнейки, че в живота черното се сменя с бялото, за да се научим да бъдем себе си...

Всъщност за това е следващата приказка...

Живко Даракчиев

е роден в гр. Пещера на 3 май 1987 година. Пише разкази от пети клас, но за първи път участва в конкурс.
Понастоящем Живко учи в Професионална гимназия по ветеринарна медицина “Иван П. Павлов” – гр. Стара Загора. Любимите му предмети са: български език и литература, етика и право, философия, психология и логика.
Живко се вслушва в мнението на семейството си, но има пълната свобода да постъпва както реши. Сестра му е с две години по-голяма от него, учи в Германия и много му липсва.
Истинските му приятели се броят на пръстите на едната ръка, но затова пък са качествени хора.
През миналата година Живко написал есе по литература, което учителката му Галина Йорданова прочела пред целия клас. Това му дало повече сили и увереност. В едно списание прочел за конкурс, в който трябва да се анализира текст от песен на Таня Боева. Живко участвал и го спечелил. Така се запознал и сприятелил с певицата, която много харесва.
За конкурса на “Искрено и лично” научил от своя съученичка, която по-често гледала телевизия. Седнал на пианото да посвири и се замислил каква би била музиката, ако ги нямаше черните клавиши. Така се родила приказката. Героинята му се казва Елиза, защото така се казва любимото му музикално произведение – “На Елиза”.
Радостта от победата в конкурса споделил първо със съучениците си. Най-силно Живко Даракчиев вярва в себе си.
Представяте ли си какво е в състояние да постигне човек, който на 18 години вече е наясно защо в нашия свят съществува лошото и проблемите? Аз не мога да си представя, защото е твърде необятно. Прекрасно помня обаче, едно от изреченията, които промениха живота ми: издатините по скалите нараняват коленете ни, но ни помагат да се изкачим...

От следващата приказка ще разберем, че далеч не всички чудеса са толкова приятни, колкото ни се иска...

Магдалена Календерова

е родена в гр. Горна Оряховица на 20 юни 1988 година. Учи във великотърновската езикова гимназия “Проф.- д-р Асен Златаров”. Маги пише за развлечение от три години. Участва в ученически олимпиади по български език и литература и два пъти е стигала до втори кръг. Любимите й предмети са философия, етика и право.
Баща й е полицай, майка й – шивачка. Има брат с две години по-голям от нея. Той работи във военен завод. От време навреме спорят с него вкъщи, но винаги в рамките на нормалното.
Маги общува повече с момчета, защото спортува много. Две години е била капитан на отбора по футбол. Много обича да играе и баскетбол, въпреки че не е кой знае колко висока.
Има много приятели, с които говори открито и искрено.
Мечтите й също са много – собствен магазин за цветя, моден дизайнер... Има намерение обаче да кандидатства туризъм във Варна.
За конкурса на “Искрено и лично” разбрала от бТВ и изведнъж се вдъхновила. Написала приказката и почти не я редактирала. Изпратила я до редакцията и едва тогава я дала и на баща си, за да я прочете. Той й се поскарал, че е допуснала няколко правописни грешки.
Когато от предаването й съобщили, че е от авторите, включени в сборника, тя била в междучасие и целият клас научил за победата й. Всички много се радвали.
Вкъщи Маги най-много споделя с майка си, извън къщи – с няколко приятелки. Нейният най-добър приятел е момче и знае всичко-всичко за нея.
Някак си не е много уютно, когато децата ти знаят, че “когато отказваш да поемаш отговорности, ти отказваш да променяш света, и тогава той няма нужда от теб”... Не твърде уютно, защото е сериозно изискване към родителите, към учителите, към цялото общество. Когато срещаш такива млади хора, не можеш просто да отминеш. Някак си ти се иска да се изправиш на пръсти и да изглеждаш по-добър, по-можещ, по-истински. Нашите деца заслужават много повече, отколкото успяваме да им дадем и то не заради тях, а заради себе си.

За малката фея Марги разказва едно момиче, на което също не му се иска да порастне... Четете внимателно нататък...

Мила Хаджиминчева

е родена на 19 август 1987 година в София. От трети клас пише историйки за удоволствие. Досега има само две-три завършени работи. Започвала е доста съчинения, но обикновено не ги довършва, защото губи интерес към тях.
Учи в Първа английска гимназия в София и най-любимият й предмет е биологията. Майка й е секретарка, а баща й има собствен бизнес. За литературата я спечелила учителката й по български език – г-жа Величкова. Това се случило в трети клас! Тогава Мила била много зле по български, “пълна скръб” (по нейните думи). Г-жа Величкова обаче карала класа да пише много преразкази и така постепенно ги увлякла в писането.
Мила има по-малка сестра, която обаче се държи с нея като по-голяма. Била доста амбициозна и зряла.
Има има два вида приятелки – тези от училище, които са “нахакани” и са наясно с това, което искат от живота, и тези от квартала – по-освободени и купонджии.
Най-голямата й мечта е да бъде щастлива, но още не знае какво е това.
За конкурса на “Искрено и лично” научила от бТВ. Баба й мъдро казала: “И така и така си седиш вкъщи и драскаш по цял ден. Защо да не опиташ?” Естествено първо споделила за победата с баба си, която въобще не повярвала, но пък много се зарадвала. Най-много вярва на себе си и на баба си, защото живее с неяблизо до училището, в което учи и е израснала при нея.

Следва “Марги, малката фея”, която сигурна съм много прилича на Мила...

Няколко пъти четох тази приказка – и в офиса пред колегите, и вкъщи на децата. И всеки път, колкото и да съм подготвена за “човешките” места в приказката, все ми се насълзяват предателски очите. Забелязах обаче, че не са само моите очи...

Много обичам Мила и Малги, както и всяка една от останалите 11 приказки в сборника!

Как е възможно примерно, да прочетеш за Надя Немчева, за нейната Мартина, за Жоли и за Копърчо и да не ги обичаш?! Просто няма как... Не е възможно!

Надежда Немчева

е родена на 20 юни 1987 година в София. Учи в 22-ро СОУ “Г. С. Раковски”.
Пише от съвсем малка. Откакто се е научила да пише. Любимите й предмети в училище са: литература и история. Надя има майка, баща и сестра. Именно сестра й е героинята в приказката – тя е 10-годишна. Връзката между тях е много силна и дори Надя не може да си обясни защо толкова се обичат. Родителите й са чиновници. Не се интересуват от литература.
Надежда има малко приятели, но са й “от сърце”!
Една от многото й мечти е да види торнадо наживо, а другата й голяма мечта е да стане актриса. За съжаление не вярва достатъчно, че това е възможно!
Досега е имала една награда в училище – писала е есе по физика, свързано с екологията. Според нея, било малко “смотано”, но го отличили.
За победата си в конкурса на “Искрено и лично” разбрала от канцеларията на училището.
Най-голямо доверие има на сестра си. Счита, че тя е пораснала доста за възрастта си, а пък самата Надя лекичко се е вдетинила покрай нея. С родителите си споделя умерено в зависимост от тематиката.
И така: да приятелстваме заедно с Мартина и Копърчо!
Благодарение на Надя и Мартина вкъщи поговорихме за това, колко хора, които ежедневно срещаме, които ежедневно ни радват с грижите и вниманието си, всъщност остават невидими за нас. Просто не ги забелязваме, сякаш те ще бъдат винаги до нас... И мисля, че Надежда подари на всеки свой читател по един Копърчо, и май ни направи по-добри.
Не зная дали Жоли познава Бекъм, който по всяка вероятност все още живее в Плевен.

Петър Станчев

не обича да говори много, но затова пък пише прекрасно и мислите му са оригинални. Роден е в Плевен на 2 май 1988 година. Учи в ПГТ “Алеко Константинов”.
Не обича много да мечтае, предпочита да действа.
Пише от 12-годишен. Участвал е в рубриката на националното радио “Искрици” на програма “Христо Ботев”, от където го наградили с грамота.
Петър няма любим предмет. През миналата година предпочитал литературата, но тази – малко му е скучна.
Няма братя и сестри. Има малко, но качествени приятели, предимно от квартала, в който живее.
Гледал обявяването на конкурса в “Искрено и лично” и решил да участва, тъй като щом веднъж е спечелил, може да спечели отново.
Когато научил, че е от финалистите, изпратил SMS на баща си, който много се зарадвал.
Ето ви една мъжка приказка!
Интересно е, нали? Дори не подозираме колко съдържателни могат да бъдат разговорите на нашите собствени деца, от които имаме толкова много да учим...
Когато прочетете “Самодивата”, признайте искрено и лично, остава ли ви време да мислите за толкова важни неща като това как изглежда душата ви?

И на мен не ми остава време! – дежурното ни обяснение за всичко несвършено и важно, а би трябвало да ни остава време, защото иначе за какво сме живи...

Розита Тодорова

пише разкази от четвърти клас. В момента дори пише роман. Майка й живее и работи в Израел. С баща си не са близки. Затова пък дядо й е прекрасен. Има голяма библиотека и Розита чете много още от малка. Имала е и късмета да попада винаги на добри учители по литература.
Има малко приятел – нейни съученици, които много цени. Те се зарадвали на това, че е спечелила в конкурса на “Искрено и лично”, но най-радостен бил дядо й. Досега Розита не е участвала в конкурси. От бТВ научила за конкурса и й станало интересон. Сама е взела решението да участва.
Оказа се, че не е могла да съобщи на никого за победата си, тъй като всички знаели преди нея – от предаването съобщавали направо в дирекциите на училищата на победителите.
Вкъщи Розита споделя всичко и няма тайни от близките си. любими предмети са й литературата и немския език. Родена е на 13 юли 1987 година в Лом и учи в ломската Политехническа гимназия “Найден Геров”.
Подгответе се за историята на Елена и нейната душа Анеле.
“Понякога доброто просто е заспало под много грешки, и му е нужен съвсем лек, начален тласък...” По-точно не може да се каже! От сърце ти благодаря, Розита, за вярата... И май не съм само аз...

Продължаваме! Очаква ни един бъдещ политик, на когото аз вярвам още от сега.

Румен Чолаков

е роден на 16 януари 1991 година в София. Учи в Американския колеж. Пише от пети клас, когато е участвал за пръв път в конкурс за приказка. Написал е “Приказка за хляба”, която била отличена със специална награда.
Негови любими предмети са историята и литературата. Сред близките си в семейството, най-силно е повлиян от дядо си, който е политик и дипломат. Бил е посланик на България в Кипър и Судан. Още тогава той насочил внука си към политиката.
Румен членува в училищния “Клуб по дебати” и тази година спечелил 3-то място по парламентарни дебати, които се провеждат на английски език. Най-силно мечтае да работи за бъдещето на България. Ще кандидатства международни икономически отношения.
Гледал е “Искрено и лично”, откъдето научил за конкурса. В главата му отдавна била узряла идеята за подобна приказка.
За победата си най-напред споделил с баба си, дядо си и родителите си, а след това и със съучениците си. най-голямо доверие им на семейството си и на някои по-стари приятели, с които са близки от много години.
Бас държа, че не се бяхте сещали как би се чувствал Дявола в съвременна България. И аз не съм си представяла, че ще му е доста зле, заради голямата конкуренция. Е, ще му стапяме конкуренцията, няма как, и ще я стапяме заедно с децата ни.

Приказките в сборника, скъпи читателю, са подредени по азбучен ред. Случайността подреди като финална приказката за Сияйна – малката фея, чието сърчице се пръснало на малки частички и докоснало всеки един от нас, оставайки завинаги в сърцето...

Едва ли “Книга за приказките” може да има по-точен, по-верен финал, написан от Станиела Тодорова.

Станиела Тодорова

пише от шести клас. Чела е много книги и повечето от тях са й много интересни. Като съвсем мъничка обичала да съчинява стихове. Участвала е и в олимпиади, но без особени успехи. Учи в 127 СОУ “Иван Н. Денкоглу”. Родена е на 28 декември 1990 година в София. Няма братя и сестри. Майка й бшила учителка в детска градина, баща се занимава с графичен дизайн.
Счита, че не е кой знае колко общителна и няма много приятел. Обича да ги развеселява и те считат, че е доста забавна. Обикновено си говорят на ежедневни, ученически теми.
Още няма голяма, сериозна мечта, но иска да стане журналистка и да обиколи света.
Гледала предаването “Искрено и лично” и от там разбрала за конкурса. Сама взела участие да участва. Когато научила резултатите, най-напред споделила радостта си с родителите. На тях има пълно доверие.

Край, а може би едно по-добро начало за всички нас в днешния, съвременен свят, който всъщност е прекрасен...